Боб с наденица по Еленски и тайнството за вкусните мезета
Град Елена се намира в полите на гористият Еленски балкан. Има една легенда, която разказва за двама влюбени Елена и Самуил. В деня на тяхната сватба били нападнати от разбойници. И понеже Елена не искала да даде сърцето си на друг се хвърлила от Конашкият мост, а Самуил е бил посечен в края на града. От скъб родителите се заселили в тази местност, на което Елена с живота си дарила своето име.Еленчани държат на българската национална кухня и във всичко , което правят се усеща българският дух. Град Елена е малко градче, но аз останах възхитена от чистотата по улиците и любезността на хората.
Разхождайки се по тесните улици попаднахме на едно старовремско кафене- наречено "Мина". Самият собственик на това кафене се оказа, че е дошъл от друго място, но видял красотата на Елена и чистият въздух, останал запленен и решил да се засели там. Посрещна ни с хубаво кафе и бяло сладко, после седна при нас и дълго говорихме.
За първи път опитах Бяло сладко, не зная как да го опиша. Интересно е по вкус, нещо различно за мен.
Наистина мястото е уникално по своята същност. Само тук се прави така известното на всички Еленско филе и Бут. Колкото и да се опитвате да си ги направите у вас, то пак няма да ги докарате. Вкусът е различен и няма нищо общо с това което сте приготвили. Тук в Елена въздухът е друг и най-вероятно това е причината.
Съвсем на близо до това кафене открихме магазин в който имаше всякакви деликатеси. По стените имаше окачени бутове, а витрините са отрупани с еленско месо. Също, ако сте любители на сирената, ще се изненадате от богатият асортимент- биволско, краве и козе сирене. А долу, наколко стъпала надолу ще видите винарска изба. Вината са специална селекция и само тук ще ги откриете. Бяло и червено вино с етикет образа на Мина. Май е време да ви кажа, че това е точно оная Мина родена в гр. Елена, която е била любимата на П. Яворов.
Това е старинна машина за затваряне на бутилки.
От тук не можеш да излезеш с празни ръце.
Бяхме отседнали в къщи, които се намират точно над града. Вечерите ни минаваха по край камината, която постоянно гореше. От всякъде се усеща едно спокойствие и топлина.
Търсейки нещо уникално и типично за този район попаднах на този Боб с наденица по Еленски. Да и аз съм приготвяла много пъти такъв боб, но начина тук е малко по-различен. Хайде да ви разкажа, как да си го приготвите!
Продукти:
500 гр. зрял фасул, олио, глава лук, 1 с.л. червен пипер, малко морков, малко червена чушка, джоджен, сол на вкус, 1 бр. телешки бульон, 1 с.л. брашно, 2 бр. домашна наденица
Начин на приготвяне:
За да не губя време ще сваря боба в тенджера под налягане. В тенджерата ще сложа боб, вода, олио, сол и половин глава лук. След като са минали 25 минути отварям тенджерата и прехвърлям съдържанието в друга по удобна тенджера. Ако има нужда от още увиране на боба, то го направете. Аз винаги опитвам преди да продължа за да преценя още колко време ще е необходимо да се вари.
Сега добавям малко настърган морков и ситно нарязана чушка, бульона и вода ако е необходимо. Оставям още малко да покъкри на котлона, а през това време изпечете наденицата. Ако имате възможност да я изпечете на жар ще е още по-вкусно. Уверявам ви!
След като боба уври напълно, отместете тенджерата от котлона. В тиган сипете олио и запържете ситно накълцаният лук. Когато лука стане почти прозрачен добавете брашно и разбъркайте за кратко. После добавете червеният пипер, разбъркайте и сипете при боба в тенджерата. Разбъркате и поръсете с джоджен.
Може да сервирате като разсипете в чинии и отгоре поставите парченца от нарязаната наденица. Казвам ви, този Боб с наденица по Еленски е уникална вкусотия.
Добър Апетит!
