Сфолиателе

 Сфолиателе са като икона в неаполитанското сладкарство. Не всеки може да си позволи да отиде до там, но може да докара Неапол до своя дом като си ги приготви. Може да им се наслаждавате по всяко време на деня за закуска с кафе или капучино, след обяд за подслаждане на небцето или като десерт след вечеря. Има различни варианти на Сфолиателе някой приготвени от бутер тесто, а други с тесто за юфка. Аз съм опитвала и двата варианта, но най-ми допада този с бутер тесто. 

Както всеки необикновен сладкиш и сфолиателе си имат своята необикновена история. Историята разказва, че преди 400 години в манастира Сантароса, монахиня забъркала пълнежа с грис и за да не го изхвърли, че и идвал в повече, решила да го употреби като замесила тесто за юфка и после оформила като качулка. Напълнила с крема, който искала преди това да изхвърли. Несъмнено този сладкиш се е променял през годините, но като форма се е запазил, а крема ставал още по-богат.

Продукти:

2 по 275 гр. бутер тесто, 50 гр. масло и 1 жълтък за намазване отгоре

За крема: 200 гр. рикота, 200 мл. прясно мляко, 70 гр. фин грис, 100 гр. захар, щипка сол, настъргана портокалова кора, ванилия, 1 яйце

Начин на приготвяне:

Бутер тестото закупих от Лидл, никога до сега не бях ползвала от него, но мисля, че е доста добро. Извадете бутер тестото да се отпусне. През това време започнете да си приготвяте крема за пълнежа. Поставете млякото на котлона и добавете захарта. Разбъркайте и когато захарта се стопи и преди млякото да заври се добавя гриса и се разбърква. Като се сгъсти се добавя ванилията и портокаловите корички. Оставете да се охлади напълно. След това в купа се смесват Рикотата и яйцето. Разбъркват се много добре и се добавя вече охладеният грис на няколко пъти. За по-добро разбиване може да използвате и пасатор. За да получите гладък крем.

Начин на оформяне на качулките за Сфолиателе.

Разгънете бутер тестото на равна повърхност. Както вече казах по-горе това тесто много ми хареса защото е разточено много добре и още е много добре съхранено.

Разстелете и внимателно отделете от пергаментната хартия с която е обвито. Разтопете маслото и намажете целият лист. След това завийте на стегнато руло. След това с хартията завийте тестото като бонбон и приберете в хладилника да стегне за около 30 минути. Хубаво да се охлади.

След това извадете от хладилника и внимателно развийте хартията. Нарежете на шайби с големина 1-2 см. Работете със студено тесто, за да се запази формата. Ако трбва приберете половината шайби в хладилника отново. Докато правите черупките с пръсти включете фурната на 200°.

Вземете едно парче от разрязаното тесто и се поставят двата палеца в средата з да се образува малка дупка, но без да се пробива дъното. След това свъртеливи движения се оформя конус, като леко тестото се изтегля. Работете бавно и внимателно да не се разкъса. Работете изцяло с палците отвътре, докато получите форма на камбанка или шапчица. Дължината достига около 5 см.  След това се загребва от крема с чаена лъжичка и се пълнят. Леко се притискат, но при печене крема няма да изтече, защото е много гъст. Нареждат се в тава покрита с пергамент на разстояние една от друга около 2-3 см.  И накрая като изпълните тавата се мажат с разбит жълтък. Вече може да ги печете.

Цялото печене продължава около 20 минути до златисто. Не мога да ви опиша прекрасният аромат който идваше от фурната. Опияняващо е! То нямаш търпение да ги опиташ. След като са готови изваждам тавата от фурната и веднага поръсвам с пудра захар.

Просто разкошни! Най-трудно беше да ги чакама да се охладят. Невероятни, крема е супер много вкусен и това цялото съвършенство искаш да го погълнеш цяло и гледаш трошица да не падне. (да нямаш загуби) 🙂

Хайде, още ли се чудите, дали да си ги направите? Едно капучино нейде вече изстина и чака своите сфолиатели. Пожелавам ви Добър Апетит!