Много отдавна исках да опитам този десерт, но все не се престрашавах, защото не знаех дали ще ми хареса, и дали ще се получи. Взех рецептата от една индийка така, че би трябвало да е оригинална и достоверна. Както и да е, ама хора това нещо е много вкусно, пръстите да си оближеш. Сега като знам вече и друг път ще го направя.
Продукти:
1 ч.ч. брашно
1/8 ч.л. кардамон смлян
1 ч.л. суха мая
2 ч.л. царевично нишесте
1 ч.л. олио
1 с.л. кисело мляко
3/4 ч.ч. топла вода
за сиропа: 1 1/4 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода
щипка шафран
1 ч.л. лимонов сок
1/4 ч.л. кардамон смлян
Начин на приготвяне:
В купа сипвам пресятото брашно, кардамон, мая и нишесте обърквам с бъркалка, после олиото, млякото и топлата вода. Бърка се до гладка смес, всичко да еднородно. Водата не трябва да е вряла, а толкова, че да можеш да я барнеш с голи ръце! Така си приготвихме тестото, сега го оставяме да втаса за 15 минути. Това става като купата я потопим в съд с гореща вода а отгоре покрием с капак.
През това време си приготвяме тиган с олио, защото джелебито се пържи.
Подготвяме сиропа,да заври хубаво, за да се стопи захарта, но сиропа трябва да си остане топъл! За тази цел аз го оставих на малкия котлон на ниска степен,
Време е да видим какво става под капакът.
Получава се смес с балончета, разбъркваме с лъжица и започваме да пълним сместа в пластмасова туба от майонеза или кетчуп. Важното е да има широк отвор да я напълните и после тесен отвор за да направите финно джелеби.
В пластмасова бутилка по-лесно се стиска върху нагорещеното олио. Правят се движения в кръг.с големина 3-4 см. Пържи се от двете страни до златисто. От там се вади с щипка и се пуска в сиропа- пак се обръща от двете страни и се вади, не трябва да престоява повече защото се раздува, а Джелебито трябва да е сочно и хрупкаво.
Добър апетит!
Като започнах този десерт се сетих за известния Тадж Махал, аз почни нищо не знаех до днес. Прочетох много интересна история, история като приказка. За една огромна любов. Този мавзолей- паметник е свидетелство на любовта на един мъж. Има ли още такива велики мъже и такива предани жени? Нищо, ето и историята на Тадж Махал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар