Пишмание

Опитвала съм различни видове десерти, но този път искам да обърна внимание на Пишмание. Ако трябва да го обясня, най-вероятно ще е- бонбони на конци или вид бяла халва, което се топи в устата. За първи път, когато го опитах си помислих, че е захарен памук намотан на топчета. Оказа се обаче, че технологията е съвсем различна. Захарният памук се прави в машина в която се сипва захар, нагрява се при висока температура и после с помощта на въртене се образуват нишки, които се намотват на клечка. Това го знам защото вече съм правила захарен памук.

Но сега нека да се върна на Пишмание. Една легенда разказва, как се е появил този десерт. Дъщерята на един падишах си търсела съпруг. Баща и обаче заявил, че ще я даде на онзи, който направи десерт приличащ на нея-нежна, копринена и изящна. В това съревнование се явил един бедняк, готов да се бори за сърцето на момата. Докато приготвял сладкиша обаче толкова пъти си изгорил ръцете, че станал пишман и истински се разкайвал за смелостта си. Но факта, че този десерт се приготвя и до днес е доказателство за неповторим вкус.

Продукти:

200 гр. захар, 100 мл. вода, 1/4 ч.л. лимонтозу, 200 гр. брашно, 1 ванилия

Начин на приготвяне:

В тиган запечете брашното до златисто. Докато запичате брашното бъркайте непрестанно за да става равномерно.

След като брашното е готово пресипете го в табла или тава и оставете да се охлади. След това му добавете ванилията и разбъркайте. Следващата стъпка е да приготвим еластичен карамел. Звучи сложно, но не е така. В съд сипваме водата, захарта и лимонтозуто, разбъркваме и оставяме да заври. Този процес продължава около 15 минути. Водата започва да се изпарява и сиропа се сгъстява. Направих проба на сиропа като капнах в съд с вода. Сгъстеният сироп пада на дъното на съда, но после лесно се събира с пръсти. Тази проба ми показа, че спирам варенето на сиропа. Другият знак е, че сиропа започна да променя цвета си леко да потъмнява и леко замирисва на карамел.

След това махам от котлона и започвам да бъркам за да се охлади. Понеже в миналото съм се изгаряла с карамел, затова действах много внимателно. И така- в порцеланова купа поставям силиконова подложка и сипвам вече полуохладеният карамел.

После започвам да повдигам подложката от всички страни последователно, за да продължи да се охлажда. След това премествам подложката с карамела на плота.

Продължавам лекото замесване- вдигам единият край и прилепвам към карамела, после другият край и така докато карамела стане достатъчно охладен, за да се работи с ръце.

След това вече може спокойно да се моделира с карамела, омесваме го няколко пъти и после го оформяме като геврек.

След това преместваме карамеленият геврек в изпеченото, но охладено брашно. След това започвам да разпъвам с ръце, като ръцете и пръстите избутват карамела и окръжността става по голяма. Превивам и пак изтеглям с ръце. Това се повтаря докато получите тънки нишки, тънки като коприна. И за да ви улесня напълно ще ви дам едно видео за да придобиете по-точна представа за това разпъване или изтегляне.

Ето и при мен се получи доста добре, пръстите да си оближеш.

След като вече приготвих моята финна прежда –

За направата на Пишмание си приготвих една малка чашка. Чашката трябва да е подсушена. Хванете пишманието и ги  стръскайте, за да изпада излишното брашно. Късате хапка и поставяте в чашката, за да заеме нейната форма. После полученото кълбенце обърнете в чиния. Така се обработва цялото количество докато сърши пишмането.

Сигурна съм, че има и други варианти за приготвяне на Пишмание. Аз опитах този начин и не ми се стори трудно. Е наготово и най-лесно да отидеш да магазина 🙂 🙂 🙂 Когато го приготвих се обадих на дъщерята да и се похваля, че съм приготвила Пишмание. Тя се засмя казваки е стана ли пишмян? Не, всичко е наред, беше ми много забавно и с интерес наблюдавах как карамела се променя в ръцете ми. Направо невероятно! Чувствам се възхитена и удовлетворена.

А сега, направети си едно горчиво кафе и се подсладете. Да ви е сладко!

Опитайте и другите ми рецепти от Турската кухня!