петък, 18 септември 2015 г.

ЧИЙЗКЕЙК С ОРЕО И ЯГОДИ

Този чийзкейк е печен. Правила съм го и друг път, но сега ще му добавя още нещо за по-добър вкус. С добавките, които му сложих се получи уникално. Не да се хваля, но просто трябва да се опита за да се разбере, че е така. Резултата беше страхотен. За в бъдеще ще го правя все така, по тази рецепта! Примесват се вкус от ягоди и шоколад, просто уникално, направо шедьовър. Нямам търпение да премина към рецептата!

Продукти:

за блата:
2 пакета чаени бисквити
1 яйце
125 гр. краве масло
2 с.л. какао
75 гр. филиран бадем

за крема:
750 гр. Маскарпоне
4 яйца
1 ванилия
1 ч.ч. захар
10 бр. бисквити Орео- Отделете крема
от тях и го добавете в направата за блата.

за отгоре: Сладко от Ягоди 1 бурканче е
достатъчно!

Начин на приготвяне:

Първо започваме да приготвяме блата, за целта смиламе бисквити те с блендер. После в купа ги омесваме с яйце, масло, какао, бадеми и крема от Ореото. Омесваме добре да стане на тесто, после го разстиламе във тортена форма с подвижно дъно.


Печем на 180 С в предварително загрята фурна за около 15 минути. После го вадим и оставяме да се охлади, а през това време си приготвяме крема.
Разбиваме яйцата със захарта добавяме и ванилията.
В друг съд разбиваме маскарпонето, към него бавно добавяме яйцата, като не спираме да бъркаме! Получава се хубав пухкав крем.


Натрошаваме и Ореото, сипваме го в полученият крем и разбъркваме с лъжица.


Готовият крем го сипваме върху готовият блат и хубаво го разнасяме навсякъде равномерно. После отново печем при 180 С за 40 минути.
След това когато се изпече оставяме да се охлади и прибираме за 4 часа в хладилник. В хладилника се стяга максимално добре. Извадете от ринга, сложете в подходящ поднос и накрая нанесете ягодовото сладко, ако е с цели плодове ще още по-ефектно!



Ако са ви останали бисквитки начупете и украсете отгоре.



Добър апетит!


Разкошен вкус! Заредете се с много усмивки и позитивни мисли!


неделя, 13 септември 2015 г.

ЛАДУ

След като опитах Джелеби, започнах да си набавям продукти и за Ладу. Има няколко вида Ладу. За сега ще направя този вид, пък да видим, как е на вкус, и ако ми хареса ще пробвам и Басан Ладу. За да усетя истинския вкус няма да заменям продуктите, ще спазя точно както си е по рецепта. Най-трудно се оказа набавянето на нахутеното брашно. Оказа се, че по магазините го няма и затова се разрових из интернет, и там си го поръчах. Решена бях на 100%, че ще го опитам. Тези така наречени бонбони са неразделна част от индийската кухня. Приготвят се предимно за празници, фестивали, сватби и др.


Продукти:

2 ч.ч. нахутено брашно
114 гр Гхи (масло)
1 1/2 ч.ч. кокосови стърготини
1 1/2 ч.ч. фина захар
148 мл. кондензирано мляко
1/2 ч.л. кардамон на прах
1 щипка шафран
1/2 ч.ч. златна стафида
1/4 ч.ч. ядки- кашу, бадем и шам фъстък

Начин на приготвяне:

В дълбок тиган при средна температура разтопяваме маслото към него добавяме стафидите и бъркаме за около 2 минути. После вадим стафидите. В същата мазнина сипваме нахутеното брашно и бъркаме докато стане хубаво златист цвят около 10-15 минути. После добавяме кокоса и захарта. В млякото оставяме да се накисне шафрана.
Получената смес на тигана беше много странна за мен, през цялото време си мислех, леле, какво ще се получи. Но усърдно продължих. Още около 2 минути и добавих ядките, стафидите и кардамона. Обърках добре до еднородна смес. Накрая сипвам млякото и обърквам - получава се като тесто. Отмествам от котлона.


В отделна купа сипвам студена вода в нея си топя ръцете- така няма да лепне. Оформяме тестото на топчета и редим в чиния, така докато свърши. Ядът се охладени. Може да се съхраняват в хладилник до 3-4 дни, но се съмнявам да останат.



Добър апетит!





Вкусът е невероятен, не знам дали някой ден ще отида до Индия, но поне малко се доближих до техните традиции.


Помните ли този филм, беше много нашумял преди години, може да е невероятно, но още го гледам с интерес. Поздравявам ви с песен от него и ви желая безброй сбъднати желания!


вторник, 8 септември 2015 г.

ДЖЕЛЕБИ

Много отдавна исках да опитам този десерт, но все не се престрашавах, защото не знаех дали ще ми хареса, и дали ще се получи. Взех рецептата от една индийка така, че би трябвало да е оригинална и достоверна. Както и да е, ама хора това нещо е много вкусно, пръстите да си оближеш. Сега като знам вече и друг път ще го направя.

Продукти:

1 ч.ч. брашно
1/8 ч.л. кардамон смлян
1 ч.л. суха мая
2 ч.л. царевично нишесте
1 ч.л. олио
1 с.л. кисело мляко
3/4 ч.ч. топла вода

за сиропа: 1 1/4 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода
щипка шафран
1 ч.л. лимонов сок
1/4 ч.л. кардамон смлян

Начин на приготвяне:

В купа сипвам пресятото брашно, кардамон, мая и нишесте обърквам с бъркалка, после олиото, млякото и топлата вода. Бърка се до гладка смес, всичко да еднородно. Водата не трябва да е вряла, а толкова, че да можеш да я барнеш с голи ръце! Така си приготвихме тестото, сега го оставяме да втаса за 15 минути. Това става като купата я потопим в съд с гореща вода а отгоре покрием с капак.
През това време си приготвяме тиган с олио, защото джелебито се пържи.
Подготвяме сиропа,да заври хубаво, за да се стопи захарта, но сиропа трябва да си остане топъл! За тази цел аз го оставих на малкия котлон на ниска степен,


Време е да видим какво става под капакът.


Получава се смес с балончета, разбъркваме с лъжица и започваме да пълним сместа в пластмасова туба от майонеза или кетчуп. Важното е да има широк отвор да я напълните и после тесен отвор за да направите финно джелеби.


В пластмасова бутилка по-лесно се стиска върху нагорещеното олио. Правят се движения в кръг.с големина 3-4 см. Пържи се от двете страни до златисто. От там се вади с щипка и се пуска в сиропа- пак се обръща  от двете страни и се вади, не трябва да престоява повече защото се раздува, а Джелебито трябва да е сочно и хрупкаво.
Добър апетит!




Като започнах този десерт се сетих за известния Тадж Махал, аз почни нищо не знаех до днес. Прочетох много интересна история, история като приказка. За една огромна любов. Този мавзолей- паметник е свидетелство на любовта на един мъж. Има ли още такива велики мъже и такива предани жени? Нищо, ето и историята на Тадж Махал.